Lappi&Finnmark – 3 – Nordkapp
06.02.2012
потегляме от Hammerfest много преди изгрев-слънце; северният ледовит океан най-неочаквано се държи като купа с топла супа, макар че нито е супа, още по-малко – топла
сюрреалистичната гледка на димящ океан при -20 С държи ченетата ни в долна мъртва точка; с наближаването на изгрева вълмата замръзнала пара ще се разнасят, но дотогава пътят ни лъкатуши по ръба на фиорда на север, ту влиза в мъглата, ту разкрива обледенени заливи пред нас; Norway, my love…
слънцето най-сетне пробива над зимната мараня и в рамките на половин час околността коренно се променя
ако си мислите, че на нас нещо ни хлопа, отбележете този младеж
мушкаме се под океана, в тунела си е направо топло, +5-6С, пръскалките на чистачките сработват за първи път; стигаме отбивката; знаем, че пътят може да е затворен, но за щастие на отбивката стои тази табела
както и машините, с които се осъществява написаното на нея
докато чакаме да стане 11,30 се събират още желаещи
вдигат бариерата и, водени от огромната машина, потегляме на север – към най-северната точка на Европа
не след дълго стигаме заветната точка – от тук на север е само Северният Ледовит Океан.
добре, че няма да се наложи да нощуваме тук, защото опитите на Николай с иглуто са пълен провал
на носа има вдигнато монументче и ние се разписваме по предназначение
при почти -10С и никакъв вятър мястото изглежда топло и приветливо; дори лятото носът е често забулен в студена лепкава мъгла и брулен от влажни северни ветрове; за нас всичко е утихнало, небето е чисто, а слънцето шари с дългите си сенки…
зенит (нали ви казвам – три пръста над хоризонта)
и два часа след това
ранният следобяд ни повеждат на обратно
а пред нас са се опънали повече от 700 км. белота до Ivalo, обратно при финките; раздялата с Норвегия е болезнена, както винаги; дори не подозираме какво ни очаква по пътя…
