JAPAN 2015 – 03 Tokyo
2015.10.05, 10, 11 Tokyo
понеже съм зачепкала темата архитектура в Япония – ще продължа с малко кадри от няколко различни дни из Токио.
Токио, естествено, е мегаполис; и в никакъв случай не е Япония.
но някъде между безкрайното жужене на човешки крачета по улиците и колосалната плетеница от влакове, която го оформя и задържа в едно цяло като скелет на гигантска полегнала годзила – се намират същите противоречия и странности, които европейското око не може да подмине и да отдаде на грандиозността му.
спирка 1 – Ginza
е най-старата и най-престижна търговска част на града, където любителите на луксозно пазаруване няма да бъдат разочаровани; тук, както и в следващото място, което ще посетим, са се разположили ВСИЧКИ големи марки, коя от коя по-атрактивни, коя от коя с по-запомняща се сграда, проектирана от архитектурно светило.
Токио е каталог на съвременната световна архитектурна гилдия – буквално; надпреварата във визията на магазините не е особено японска черта, а е по-скоро продиктувана от колосалното стълпотворение на потенциални клиенти на квадратен метър – или на квадратен милиметър, ако трябва да сме точни;
33 000 000 човешки съдби са съсредоточени в района Токио – Йокохама – или иначе казано на територията на София-област.
Toyo Ito – Mikimoto
Jun Mitsiu – de Beers
Kengo Kuma – Tiffany&Co
Aoki Jun – Louis Vuitton
студио 8, USA – Gap
Nikken Sekkei – Yamaha
unknown – Zara
unknown – unknown
въпреки относителната ширина на булеварда (средностатистическа за по-големите пътни артерии в сърцето на Токио) – по 2 платна в посока и широки, 6-метрови тротоари, мястото, след като се загледаш, е умопомрачително клаустрофобично; защото всъшност улицата е единственото свободно пространство.
ако загледате по-горните снимки ще установите странно мини-разстояние между сградите, вариращо между 60 см. и метър – това е и единственото място, незаето от сгради в Токио; може би мястото е там от земетръсни съображения, иначе и него нямаше да го има, по-стряскащото е, че то е толкова от всички страни – включително отзад.
сградите имат една-единствена фасада – към улицата – и тя е единствен източник на естествена светлина и свеж въздух за цялата сграда, независимо колко дълбока е тя.
един празен, златен парцел на Ginza, за илюстрация:
трябва да си призная, че “леката” хаотичност на застройката (височината на сградите е меко казано стихийна – кой докъдето си решил) и кошмарно изглеждащите цепки между сградите с инсталационните трасета (включително канализация), извадени отвън, малко ме стресира; и за пореден път ме накара да си дам сметка колко всъшност европейци сме в България, колко силно и дълбоко, макар и понякога неосъзнато, сме носители на онова, което наричаме “западна” цивилизация.
огледайте се по някоя софийска улица – и с малки изключения – ще видите подредени сгради с обща еднаква височина, относително съобразена с ширината на улицата, с нейната важност, та дори понякога – една с друга… разходете се в Берлин… или в Копенхаген… или в Барселона – и ще наблюдавате същата обща подреденост и чистота на градоустройствената рамка по всяка улица, същата … хмммм …. обществена мисъл на целенасочено градоустройство.
а градоустройството е квинтесенция на социума в едно общество – архитектурната висша мисъл за общо благо в устройствата на градовете ни, с предвиждане поне за две поколения напред…. и в Япония няма такова! или поне не във вида, в който го разбираме в Европа.
разбира се, изключения има – waterfront-a на Yokohama, някои нови примери в Токио, повечето дело на западни архитекти – и във всички тях си личи желанието за скъсване на така острата граница между публично и частно, която е завладяла Япония и която сякаш се корени дълбоко в мирогледа и културата, за пропускане на обществения живот поне мъничко навътре в частните инициативи, за отваряне на въздух за социалност, за отваряне на пространствата, които са на ръба.
спирка 2 – Aoyama + Omotesando
са район и улица, разположени перпендикулярно на Ginza и навлизащи надълбоко в сърцето на Токио; вероятно възникнали като контрапункт на твърде скъпите локации в Ginza, в днешно време зоната е не по-малко луксозна… и архитектурна.
Norihiko Dan – Hugo Boss
до нея
Toyo Ito – TOD’s
Andrea Tognon – MAX&Co
Jun Mitsui – H&M
unknown – Stella Mccartney
SANAA – Dior
измежду националните герои на Япония (бел. пр. – Япония е все пак е дала на света най-много носители на наградата Прицкер – цели 6, така че тук имената на архитектите не просто се знаят, те СА национални герои!) – тук там са се наместили и световни величия; колкото и да е странно – западните архитекти могат да бъдат ясно разпознати
CDI+ARUP – Audi Forum
MVRDV – Gyre
ако още не ви е направило впечатление опитите за разкъсване на рязката граница между частно и публично – няма как да не го видите в “ъгълчето на швейцарците”:
Herzog&deMeuron – MiuMiu и най-вече Prada, разположени почти една срещу друга
всъшност славната сграда на Prada е силно впечатляващо не толкова с агресивната си и много силно запомняща се фасада, а с това:
а това, дами и господа, е нищо! празно пространство! незастроено! какво кощунство и разхищение на скъпа търговска земя!!! … и единственото място в Токио (което не е обществен парк), където ни се прииска да седнем за малко, това беше изобщо възможно и някак не се чувствахме зашеметени и повлечени от общото гъмжило…
и преди да съм оставила търговска Япония на мира, че да отидем там, където все пак се случва немислимото – японски публични пространства, един кадър без думи; познайте какво не е наред!
